the Degree Confluence Project


5.5 km (3.4 miles) E of Calafat, Dolj, Romania
Approx. altitude: 57 m (187 ft)
([?] maps: Google MapQuest OpenStreeMap ConfluenceNavigator)
Antipode: 44°S 157°W

Quality: good

Click on any of the images for the full-sized picture.

#2: East #3: South #4: West #5: CP #6: GPS #7: Collage #8: Collage

  { Main | Search | Countries | Information | Member Page | Random }

  44°N 23°E (visit #2)  

#1: North

(visited by Penko Roussev and Deyana Boneva)


06-Nov-2007 -- What a weather we chose for confluence hunting?! November is a month not so friendly for geographical expeditions.

A business trip brought me to the town of Vidin. One of our film productions had chosen the “Baba Vida Fortress“ for shooting. Spread on more than 100 dca, built nearly before 3000 years, this incredible military facility is a marvellous background for retrospective film story about the moving history of the Balkans during the last “Luminal year” 

According the map, this fortress is 2km far from the confluence N44 E23, with the only small detail is that is in another country in the field of absolute strangers for us. I could not stand the temptation to visit this confluence. It is beautiful that there are friends who follow me in my crazy adventures. Deyana is a typical representative of the kind. It was about 12 o’clock in the afternoon when we started our journey from Vidin, Bulgaria to Kalafat, Romania.

It was a slow and annoying journey between two countries which are supposed to be adopting the European standards.

I will give you some examples from my point of view, trying not to be boring. For unknown reasons the boats across the river Danube are only two. The one is small and the other is smaller. For that big traffic across the river with this old ferries /constructed at accelerated rates in the first days after the victory of the communism and celebrated with a lot of vodka and seliodka/ is simply ridiculous.

You have to wait for hours the the boat and there is nothing around like café, internet or restaurant, no shop or anything else to ease the waiting. You just wait staring at the other drivers gathering in small groups, who smoke cigarettes one after another and discus their truck problems.

Grim faced customs officers and border police officers, wandering round the vehicles with a rare glance, looking at their watches with hope… Profound dullness! It is unbelievable, that no one made the slight effort to put one Wi-Fi and to give access for one Bulgarian Lev per hour, so that you can at least surf the web while waiting. What about the fact that, as a result of ill political and commercial interests the two countries don’t have the will to build a bridge across the Danube. Everything is like it was in the times of the ancient Roman Empire and the ”Great Peoples’ Migration”. Which is the reason preventing the bridge construction, even for a kapok bridge?!

Transportation with a ferry costs 17 Euro for a car, plus 3 Euro per person. But this is only for the line Bulgaria-Romania, against the river flow. On your return line, Romania-Bulgaria the price is different – 30 Euro for a car and 3 Euro per person, plus 2 Euro road tax in Romania. This is a real paradox – the price is higher even it is cheaper for the boat to go along the river flow, not against it.

This is not everything, there is one more tax and it is 6 Euro for the port, just like airport tax and if you forgot to take enough cash in your pocket, you are lost. You cannot pay anything. There is no bank machine on the territory of the port, they don’t work with any credit or debit cards and so on. Medieval darkness and so were the faces. European Union… goodness, years, many years need to pass until this terrible Balkan mentality washes out.

These people are born in hostility and had lived with the thought, that the neighbour is an enemy. Poverty and dirt. The attraction for the travellers on the ferry is the play of several homeless dogs in breeding period, a sight which slightly touched the souls of the truck drivers. That’s it.

What follows is finding the confluence, which wasn’t that hard. We found it on the right side of one of the main streets in the village Besarab which is perpendicular to the main road. We stepped in that perfect black soil. Everything you seed in this soil will grow gold. The only confusion was that it stuck to our boots and with every step we grew taller and taller and our boots became much heavier. I inserted the navigation in the GPS and after 10 min the camera caught the happy face of the winner.


06-Nov-2007 -- Ама че време избрахме за посещение на точки. Ноември месец- не особено благоприятно време за географски експерименти. Служебно пътуване ме доведе до Българския град Видин. Една филмова продукция ползва чудесния естествен декор на Крепостта Баба Вида. Разположена на по-вече от 100 декара, създадена преди по-вече от 3000 години, тава забележително военно съоръжение представлява великолепен декор за ретроспективен филмов разказ на бурната история на Балканите през последната „светлинна година” 

По карта тази крепост се намира на около 2 километра от точката N44 E23. С тази малка подробност, че точката N44 E23 е на територията на съседна държава в полето на абсолютно непознати хора. Не можах да устоя на изкушението да не направя посещение на конфлуенса. Добре, че има приятели, които да се връзват на щуротията ми. Деяна-типичен представител на породата Дива. Беше около 12 часа, когато тръгнахме от Българския Видин към Румънския Калафат. Бавно тежко натоварено и изнервящо пътуване между уж две държави влизащи в Европейския съюз.

Без да ви отегчавам ще дам няколко примера от моите наблюдения. По неизвестни причини фериботите са само два. Малък и още по-малък. За този огромен поток от транспорт с два допотопни /Създадени от някоя ударна социалистическа бригада в първите дни на победата на комунизма отпразнуван с много водка и сельодка/ ферибота е просто смешно. Чака се ред за транспортиране с часове. Няма нито едно работещо заведение в района, нито ресторант, нито магазин, нито амбулантни търговци, нито поне интернет или някаква друга възможност да убиеш досадното чакане. Седиш и блееш докато другите шофьори се събират на групички, пушат цигара от цигара и си обсъждат тираджийските несгоди. Мрачни митничари и служители от гранична полиция наобикалят товарните автомобили с празен поглед, поглеждайки с надежда към часовниците си. Много голяма тъпня… Как така, никой не се сеща да сложи едно ВИФИ и да продава достъп за по левче на час, докато чакаш да можеш поне да сърфираш по нета, или поне магазин да работи. Да не говорим че заради нездрави политико –търговски интереси двете държави нямат воля да изградят мост през Дунав. Всичко си тече като от времето на Великата Римска империя и още по-великото „преселение на народите”. Какво им пречи да направят един мост през великата река пък било то и понтонен.

Транспорта с ферибот струва 17 евро за кола плюс три евро на човек. Но това е за посока България –Румъния срещу течението на реката. Когато се връщаш цената е друга -30 евро на кола и по 3 евро на човек, плюс 2 евро такса за пътищата на Румъния. И това ако не е парадокс , по-висока цена когато им е по евтино защото движението на ферибота е по- течението на реката.

Не стига това ами румънците взимат и по 6 евро заради това, че си на територията на пристанището нещо като летищна такса. Да не говорим че ако случайно решиш че пътуваш в цивилизовани държави и пропуснеш да си вземеш Евро –кеш. Никакъв шанс да можеш да си платиш таксите – на територията на румънското пристанище банкомат няма, касите им не работят с кредитни или дебитни карти и т.н Мрак средновековен, мъка и също такива физиономии.

Европейски съюз ли… боже години, много години са нужни докато се промени този ужасен балкански манталитет. Тези хора са родени във вражда и са живели с мисълта за това, че съседа е враг. Беднотия , мръсотия. Атракцията събрала пътуващите на мостика на ферибота е глутницата разгонени бездомни кучета, които се плодят по брега на реката и тази визия ражда умиление в тираджийската душа. Това е. Следва приближаване към точката. Откриването и не беше никак сложно. В дясно от централния път точно по продължението на една от перпендикулярните улици на село Бесараб.

Чудесен чернозем. Каквото и да засееш по тези места ще се роди злато. Е досадното беше, че тази земя лепне по обувките и със всяка крачка ставаш с по 1 -2 сантиметра по –висок. Дадох навигация Джипиеса към точката и след не повече от 10 минути вече фотоапарата улови доволната ми физиономия на постигналия целта.

 All pictures
#1: North
#2: East
#3: South
#4: West
#5: CP
#6: GPS
#7: Collage
#8: Collage
ALL: All pictures on one page